Има ли нужда от застъпници системата за алтернативни грижи за деца и младежи?
Включете се в онлайн среща-дискусия за студенти на 27 април 2021 г. от 10:00-12:00 часа.
В далечната 2010 г. процесът по ДеИ започна с приетата от Министерски съвет „Визия за деинституционализация на децата в България“, която изразява политическата воля на държавата за разрешаване на проблема с отглеждането на деца в институции. От тогава до сега политиките и практиките за закрила на деца, които живеят разделени от своите родители, извървяха огромен път. Значителен опит беше натрупан от всички преки и косвени участници в процеса: деца, родители, социални работници и други подкрепящи специалисти в социалната сфера, учители, здравни работници, обучители, експерти и застъпници за детски права и др.
В какво успяхме в деинституционализацията?
От 2010 г. насам близо 7600 деца бяха изведени от специализираните институции за детска грижа. Много от тях се върнаха в родните си семейства, други намериха дом при приемни родители, трети бяха преместени от големите и изолирани далеч от погледа на обикновения човек институции в нови, по-видими “спретнати къщички” в по-големи или по-малки населени места. Децата започнаха да излизат от услугите за настаняване, да посещават местното училище, да участват в градския и селски живот, станаха част от нашето обкръжение. Това предизвика нова социална динамика. Заговорихме за правата, образователните потребности и бъдещата реализация на децата, лишени от родителски грижи.
В какво все още не успяваме?
Процесът на ДеИ е свързан с цялостната обществена промяна случваща се в един по-голям пост-социалистически, източно-европейски и балкански контекст. До голяма степен ДеИ се оглежда в тази промяна най-вече през призмата на взаимоотношенията. В този смисъл, въпреки закриването на специализираните институции и еманципацията и до голяма степен децентрализиран статут на ЦНСТ (това ново място за живеене, олицетворяващо грижата на държавата за децата, които живеят без родителите си), експертите и наблюдателите често не смятат ДеИ за приключила реформа, защото не виждат пътя на променените взаимоотношения да е извървян докрай. Нови изследователски данни говорят за това, че на различни места промяната дори търпи регрес спрямо старите относително константни отношения на стабилност, предсказуемост и сигурност за децата.
Случва ли се ДеИ по един и същи начин навсякъде?
Друг важен извод, до който изследванията стигат е, че ДеИ не е еднаква навсякъде. Има места, на които реформата сякаш буксува и елементи от стигматизиращите и нанасящи вреда модели на институционална грижа са видими в новите услуги. Има обаче и общности, в които е налице интерес към личната история и успешната реализация на децата и отговорността за тяхната грижа не е формална, а реална. Какво означава това? Ние откриваме, че най-често отделни професионалисти и други членове на общността имат ключова роля за това промените за децата да са с положителен знак. На лице са процеси в отношенията, които са се променили от пасивни в активни, от изключващи във включващи децата в живота на общността, от неприемащи в приемащи, от критикуващи и осъждащи тяхното поведение, в подкрепящи силните им страни.
Как се справя държавата в ролята на родител?
Означава ли това, че там където ДеИ е успешна, има осъзнаване на необходимостта от отменянето на анонимната отговорност на Държавата в посока на поемането на тази отговорност от общността и конкретните хора, ангажирани от социалната система в грижата за тези деца? Кои са хората, които се превръщат в пазители на ДеИ? До къде се простира ролята на държавата в правенето на политики и къде започва личната отговорност и ролята на всеки един професионалист в социалната система?
Как помагат помагащите?
В хода на изследването на ДеИ, което е трето поред на тази тема за екипа на Ноу-хау центъра, който следи реформата в развитие от самото ѝ начало, ние се срещаме с голям брой специалисти, които са загрижени за децата и им помагат да извървят успешно пътя си през системата на държавни грижи до навършване на пълнолетие. Тяхното настойничество се изразява в застъпническата им роля за постигането на най-добрия интерес на всяко едно от децата. Как и къде тези хора се научават да бъдат застъпници?
Каква е ролята на университетското образованието в тези процеси? Как стои то зад бъдещите помагащи специалисти?
Предлагаме тези въпроси за обсъждане на студенти от университети от цялата страна, които се обучават в програми по социална работа, социална педагогика, психология и други специалности, в които се обучават помагащи специалисти, на които предстои да работят с деца и семейства в риск. Добре дошли да се включат и току-що завършили колеги, които в момента правят първите си крачки в професията извън университета.
Организираме дискусията като част от изследването „Деинституционализация: Случаят България – 3“. По време на дискусията изследователи от екипа ще представят своята работа и предварителни находки. Можете да откриете повече информация за изследването тук.
Моля заявете участие до 14:00 ч на 26.04.2021 г. на следния линк за регистрация: